(no subject)
***
Thursday, 22 March 2012
(we spoke on the phone; a shower and a lot of cookies later)
Тука е доста уютно (gemütlich) и е удобно за писане на дневник, но вместо това продължавам да ям сладки работи и да си качвам краката на тавана докато слушам музиката на полячката, с която си обменихме.
Яко е един ден след толко socializing да си малко на спокойствие, да се разхождаш гол и да е доста тихо.
Listening to: Jelonek - War in the Kids’ Room
***
Sunday, 25 March 2012
14:24 - вече по пролетно време
Седим в залата, където ядем и учим; нещо като остъклена тераса големи прозорци към езерото, което е на пет крачки и половина и доста синьо и слънчево.
Отдясно в двора някой си има американско знаме, отляво има паркирани лодки.
***
Sunday, March 31
(really determined to write pages of stuff)
(but)...
Where do I begin: тотално загубих контрол над какво се случва всеки ден; десет дена с хората от семинарите, още седмица с ония от езиковия курс, после тука някакво суетене за празника, който се случи днеска, а и във въздуха се носят промени, като например че Юлия май иска сериозно да се премества на нова работа, но в цялата лудница още не съм го обсъждала лично с нея.
В момента всички са май в столовата и нещо сигурно се забавляват с малкото останали доброволци, които помагаха днеска и които са редовни гости, а Ингвилд (която ни гостува, за да не е сама в гората на проекта си) я оставих да си говори по скайпа с гаджето си, но се надявам че не е още в офиса, защото е вече почти 11.
Тим като се върнах първата вечер ме извика да пием бира и прави пак много яка салата, но сега реши, че ще спи, защото цял ден имаше задача да снима децата с великденския заек и да им продава снимките, а Фани и още 3-4 човека им рисуваха лицата както поискат; по едно време я смених и се оказа вълна на все повече прииждащи и… мани, но беше яко все пак - не им разбирам какво ми обясняват за как косата им пречи да им се виждат всички сърчица и звездички по челото или кой знае какво още ми казваха някои, но като цяло не беше прекалено страшно и се кефеха, макар че Ингвилд с повече самообладание влезе в крак и почти като Фани се справя професионално. Тя е работила в детска градина де, после е пътувала в Австралия, Занзибар, Л.А, Турция, Фиджи и изобщо околосветско, а после след Германия - ако издържи тука пет месеца, иска да кандидатства инженерство.
За което Тимо - нашия руснак team leader в тоя Sprachcamp и самоназначен наш гуру по всички организационни, граматически и житейски въпроси, й каза че това не е за жени, което се сещаш как бива прието от Фани… Имаха и спор с него кой да гребе в лодката един път и тя е възмутена колко е мачо J
През цялото време се опитвах да не му се дразня за самонадеяния немски и как като искаш спешно да изясниш нещо организационно ти поправя граматиката и на хиляди други неща, но има и по-интересни страни и цялата абсурдност на тая седмица с него и разните от Беларус, Украйна и т.н. на моменти придобиваше просто измерения на абсурдистка комедия.
Ингвилд също искаше да си напише предварително на компа дълъг имейл, за да разкаже как е, защото от пристигането й в началото на езиковия курс с липсата на интернет и на време още нямаше как преди да дойде при нас сега и ме пита как да представи на хората у тях и на приятелите си това си положение - казано й било, че ще има апартамент в Берлин и офис, а поради това, че нямало места я пращат в гората и освен, че няма да има собствена стая, ще е сама там и водата има вкус и мирис на метал. А стаята й се отоплява в въглища.
Беше казала само на гаджето си и се ядосваше, че от него някой още разбрал, а тя искала да разкаже сама по по-забавен начин, защото умее все пак да гледа ведро на нещата и въпреки че се разболя тука и организацията по проекта й се очертава май да е все така хаотична, се кефи на новите хора и днеска на всичко тука - от това да спи на леглото ми като в собствена стая, защото й я оставих да се кефи и спя в леко отделния хол на дивана, до храната и многото хора и чистата вода J
И на нета - преди малко се прибра, което е почти 12 (там хората, които живеят етажа над рецепцията си лягат наистина късно, а и тя не е като мене да й е толко неудобно) и утре Фани разпореди да не мърда никой до 12 часа.
Снощи тя беше толко недоволна от яденето на обяд (Ein Topf, което е супа и за мене беше яко най-сетне супа, но за нея недостатъчно, макар и да имаше разбира се, наденички с нея), че като ходихме да пазаруваме с колата и да вземем Ингвилд от гарата, все полуготови пици с ананас и си ги направихме със салата и вино, което Юлия го намерила някъде забравено и което имаше аромат на касис и тя го одобри.
Ето какви глупости съм способна само да пиша в такова състоянния; има разни конкретни случки, за които може да разкажа, но трябва да си намеря структура и да си оползотворя по-добре времето, в което мога да пиша и… да, днеска имаше ветрове, бурся, дъжд, слънце, сугращица, пак слънце и идилично лятно небе, но не и дъга, после пак прехвърчаха неща - няма как човек да се чувства нормално, а и не успях да се напия и ако забелязваш написах „състояния” както Мадж го произнася, че и с два „н”.