(no subject)
Той се е скрил от всички в улицата. Чудя се какъв е бил. С тих глас разказва за живота на другите, никога не говори за себе си. За онези други, които никога няма да дръзнат сами да разкажат, които малко по малко се губят в него - заменили една интимност с друга.. Може би е бил зидар, изваят нежната мрежа от стоманени цветя, която пази нечий дом от другите; или е подредил малките павета, които ме викат, когато стъпвам по тях. Може би е бил техник и сам е опънал кабелите-стуни, на които сега свири. Но днес е без тяло. Танцува в сенките, но не можеш да го видиш. Щом отвърнеш погледа си, той скрива сянката си, като свенливата усмивка на момиче. И бяга да играе с котките. Те са негови, дивите бездомни котки - той ги гледа и храни. Вечер рисува по небето. Със синьо, с розово, с лилаво... твори и променя, коригира цветовете, докато не изтече търпението му. Тогава залива платното с черна боя. Тя тежи над нас и капе, разливайки сенки из улиците. Капе и върху мен, направо в душата, без видими следи. Формира скрити места, където да се крият котките, малки палави мисли; хладнокръвни убийци.