Като за малък архипелаг от едва около 300 квадратни километра, лишен от всякакви природни ресурси, освен варовик (разбирай камъни), Малта представлява един по-голям (Малта), един по-малък (Гозо) и двадесетина много малки острова с над 400 000 население и още десетки хиляди туристи лятото, който въпреки всичко изброено представлява един от най-красивите средиземноморски острови с удивително разнообразие от туристически забележителности. Островите са заселени някъде около 5-тото хилядолетие преди новата ера, първите заселници, дошли на салове от близката Сицилия създават една обвита в мистерии мегалитна култура (то не са теории за Атлантида, извънземни и прочее обичайни истории). За нея неизвестните са повече от отговорите, но тя оставя в наследство каменни светилища, изградени от големи каменни блокове по 10-15 тона, чиито хилядолетни останки са разпръснати из Малта и Гозо. Може би най-впечатляващ от тях е подземния комплекс от катакомби, известен като Hypogeum. Тази култура изчезва около 2500 години преди новата ера. Впоследствие островите са отново заселени и са последователно финикийски търговски пост, картагенска флотска база и римска муниципия. Някъде около 60г. след новата ера, както зубрят местните ученици, Свети Павел на път за своя процес в Рим, претърпява корабокрушение на острова и за няколкото месеца прекарани там успява да покръсти значителна част от населението. Всъщност християнството пуска толкова дълбоки корени на острова, че когато през 870 арабите превземат острова от Византия, за двата века свое управление те не успяват да го изкоренят. Арабите обаче оставят след себе си в наследство своя език. И до наши дни малтийският е смесица от две трети арабски и една трета италиански с множество испански, френски и най-вече английски заемки. Освен това на острова практически всички говорят английски, а една огромна част и италиански. Арабите на свой ред в края на 11 век са изхвърлени от островите от нови завоеватели - норманите и тяхното Сицилианско кралство, които превръщат островите в графство. Някъде по това време се заражда и малтийската артистокрация, която обаче никога не наброява повече от 20-на фамилии. Островът е прехвърлян от ръце в ръце между различни средновековни кралства, докато през четиринадесети век те не попадат във владение на Арагон и оттам към испанската корона. Тихият провинциален живот на островите, нарушаван от време на време от някой пиратски рейд, свършва през 1530, когато Карл I ги дарява на ордена на йоанитите хоспиталиери. Може би най-известния рицарски орден след тамплиерите, Йоанитите са основани през 11 век като орден грижещ се за болните в Светите земи. Бързо милитаризиран, през петнадесети век орденът, макар че наброява едва няколкостотин човека, представлява най-страшната пиратска сила в Източното Средиземноморие. От своята база в Родос те тероризират корабоплаването до такава степен, че предизвикват Османската империя през 1522 с големи усилия да ги изгони оттам. След няколкогодишно скитане те получават Малта като база от Карл I. Отначало рицарите не са особено доволни от получения дар - неплодородни острови, заселени предимно с бедно население, говорещо лош арабски, практически неукрепени, но с прекрасни пристанища и разположени идеално спрямо търговските пътища на стремящата се към господство в Средиземноморието Османска империя. Йоанитите се заселват в пристанищния район на острова - Биргу, укрепяват го и се заемат с познатите си дела. Скоро те пак постигат такива успехи в своята пиратска дейност, че отново стават обект на внимание на Османската империя. През 1565г. османците се опитват да превземат Малта, но са отхвърлени. Въпреки това страхът от нова османска инвазия кара йоанитите, които не страдат от липса на финансови средства, през следващите два века да превърнат острова в образец на европейското фортификационно изкуство. Островите са превърнати в една огромна крепост, чието монументално строителство личи и до днес. Постепенно обаче орденът запада и през 1798г. не оказва никаква съпротива, когато Наполеон на път за Египет превзема Малта. Френските революционни идеи и особено практиката на ограбване на църквите обаче предизвикват консервативното местно население след няколко месеца да възстане и с помощта на британския флот да изгони френския гарнизон. От 1814г. Малта е британска колония и през деветнадесети век с откриването на Суецкия канал важна база на Средиземноморския флот на империята. Практически цялата икономика на островите от онова време зависи от огромната флотска база на острова. Именно тя е и причината островът през Втората световна война да придобие съмнителната слава да бъде едно от най-бомбардираните места през войната. Въпреки че Мусолини разглежда островите и тяхното население като изконно италиански и по едно негово изказване, ще ги бомбардира само с цветя, през 1945г. островът след четири години почти непрестанни бомбардировки е в руини. И макар че англичаните дават серозни суми за възстановяването му, движението за независимост се засилва и през 1964г. такава е получена. Въпреки това английското влияние си остава видимо и днес - и в карането от лявата страна (въобще карането на кола в Малта, ако не си местен и запознат с хилядите улички, кръгови движения и липса на паркоместа, е много лоша идея) и в електрическата мрежа от 110 волта и в тълпите британски пенсионери, избрали Малта за свой втори дом. Любопитна е и системата на обществен транспорт. В миналото в Малта е имало и влак, по-точно една линия, но тя през двадесети век е изместена от изключително ефективната система на автобусния транспорт. Всъщност малтийската автобусна система, представлява работещ музей на британския автобусен транспорт, където могат да се срещнат работещи варианти на Бедфорди и Лейланди, в сравнение с които нашите Чавдари от миналото са направо модерни автобуси. Най-любопитното е, че тези музейни експонати продължават да се експлоатират едновременно с напълно модерни автобуси, като немските МАН. Мрежата на автобусите, започваща от терминала пред входа на Валета, покрива изцяло двата основни острова и най-вече т.нар. пристанищен район, където множеството градчета около основните две пристанища с техните многобройни заливи са се слели в един гъсто населен островен метрополис, който покрива една трета от острова и където живее по-голямата част от населението. Горе-долу в средата на острова на хълм, откъдето се вижда почит целия остров, се намира средновековната столица Рабат със своята укрепена част Мдина. На северозапад плътността на заселване и застрояване на курортите постепенно намалява, а на запад е и "планинско" - хълмистата част на острова с най-високата точка от 202 метра. На север е вторият основен остров - Гозо, значително по-слабо заселен и тих, със своя собствена столица - Виктория и диалект, понякога не съвсем разбираем за малтийците. По средата на фериботната линия, която ги свързва, лежи Комино, див остров с невероятна красота, лятото пълен с посещаващи туристи, а зимата оставен само на ветровете и постоянното си население от 4 човека. Плажовете в Малта са предимно каменисти, но в по-дивите части има и пясъчни. Икономиката е туризъм, фармацевтика, електроника и филмова база (в Малта са снимани Троя, Гладиатор, Мюнхен и редица други филми от последните години).
Като цяло островът заслужава поне седмица за разглеждане. Пристанищния район със столицата си Валета и съседните градчета - историческите като Биргу или курортните шопинг центрове като Слиема и Сейнт Джулиън изискват поне 3-4 дни за да бъдат обиколени. Един ден отнема спокойното разглеждане на Рабат и Мдина. Южната част на острова със своите светилища и рибарски селища, както и западния бряг отнемат също ден, като най-удобната форма за транспорт до тях са туристическите двуетажни автобуси, които ги обикалят и на които с еднодневен билет можеш да слизаш и да се качваш, когато решиш (да не се бъркат с подобните двуетажни автобуси, които тръгват от същото място в Слиема и покриват почти същия маршрут, но са с гид и по определена фиксирана програма). Фериботът до Гозо те пренася в един доста по-различен свят - тих остров, с едно-единствено по-голямо селище в центъра на острова - Виктория и феноменални гледки по крайбрежието. Комино е достъпен (макар че това е спорно, защото лятото на снимките с туристите островът прилича на колония от пингвини ;) ) само през лятото, когато множеството фирми правят круизи с лодки и яхти както дотам, така и еднодневни около Малта и дори до близката Сицилия. Ако желаеш от пристанището или летището на разположение има дори и възможност да облетиш островите с хидроплан, хеликоптер или лек самолет. Въобще малтийците използват туристическия ресурс на острова почти на 100% без обаче да допускат крайностите на застрояването на Испания например. Освен това имат похвалната инициатива с редица фондации и музеи да развиват проектна дейност и да възстановяват традиции като например церемонията по салютирането с оръдие всеки ден в 12 часа от Валета или въстановяването на редица исторически места. Точно обратното на нашето отношение, видно тук:
http://www.youtube.com/watch?v=HUG5d5cX2IoЕър Малта лети от София до Малта всеки понеделник и четвъртък. Малката подробност е, че това всъщност е полет от Малта до Истанбул, който на обратния път от Истанбул каца в София. Удобно на отиване, това е много досадно на връщане, тъй като летището Ататюрк на Истанбул често е причина за доста чакане.
Снимки:
http://www.bgalbum.com/thumbnails.php?album=12759