Losing sleep
Изтъркoлиха се още два месеца. Някак си в тичането между работата, командировките и устройването на ежедневието (битовизми всякакви) в апартамента, боледуванията и прочее времето все не ми достига. Къде отиде онази организация на времето от миналото и увереност, когато имах време за всичко или поне така ми се струваше? Кога за последно съм седял и се чудел какво да правя, а не какво да направя по-напред? Къде остана желанието, онова детското в мен, да правя по нещо ново и непознатото да ме привлича? Напоследък всичко някак си става насила, без желание, по инерция или както му се казва там. Крайно време е май отново за промяна на перспективата - между ежедневните проблеми май съм позабравил да живея.