Уроки болгарского
Руският богослов №1 изнесе беседа в София
Дякон Кураев: Познах Христос през Дявола
Патриарх Кирил идва у нас до края на 2012 г., издаде професорът
Където е текло, пак ще тече. Дори съветският режим не е успял да унищожи традициите на руското богословие и на православната мисъл. В това се убедиха всички, които бяха дошли в Руския културно-информационен център, за да слушат беседата на професора от Московската духовна академия протодякон Андрей Кураев на тема "Евангелската проповед в съвременния свят". В невероятно популярен и същевременно апологетичен стил в продължение на 3 часа той с лекота разясняваше научно-богословски понятия, като поддържаше интереса на публиката с остроумието си. Което понякога беше доста солено и нямащо нищо общо с това, което българският православен е привикнал да чува от амвона. Включително и когато става въпрос за своите събратя. "Руската църква отказва да пише за поменаване на литургията имена, които се различават от тези в календара", демонстрира познания по темата един от присъстващите. На което протодякон Кураев отговори: "Предлагам да се инициира протестно писмо от патриарх Максим до патриарх Кирил, за да може той на свой ред да пусне циркулярно писмо до всички свещеници. В което да се разясни най-сетне на руския народ, че имената на православните християни са много повече и по-разнообразни от тези на светиите." И за да бъде разбран целият абсурд на тази "свръхправославна" ревност, разказа следния случай: "Имаше един руски митрополит - Никодим. Като съвсем млад свещеник неговият архиерейски наместник обявил "война" на Светланите - държал да се наричат Фотинии (гръцкото съответствие на името - б.р.). Никодим изчакал да дойде празникът на Вяра, Надежда и Любов и казал на свещеника: "Отче, честит празник. Предайте моите най-сърдечни поздрави на вашата матушка Писта" (на гръцки вяра - б.р.). Което за руския слух звучи конфузно, както и моята фамилия за българския. Така възрастният свещеник бил убеден да прекрати войната със Светланите."
А специално за "Стандарт" лекторът съобщи - вече съвсем не на шега - до края на годината руският патриарх Кирил ще посети България.
Дякон Кураев е наистина необикновена личност. Роден е през 1963 г. в Москва, като гимназист е издавал вестник "Атеист", а след това постъпил във философския факултет на Московския държавен университет именно в катедрата по научен атеизъм. Но сравнявайки атеистическата пропаганда с Евангелието и философската литература, Андрей се убедил, че официалната пропаганда "безбожно" лъже. "В началото аз разбрах, че има Дявол, и едва след това, че има Христос. Ако Христос е победил един свръхчовешки умен и зъл ум, значи Христос е повече от човек. Усещането за вътрешна празнина отмина, блесна светлинка в прозореца." Така Кураев обяснява как е станал вярващ и е преминал в лоното на православната църква през есента на 1982 г. В началото на 2006 г. пък руският сайт Rambler избра дякона за "Човек на 2005-а".
Константин Събчев
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-30&article=397787
Втора беседа на проф. протодякон Андрей Кураев в София
Автор Т. Димитрова
събота, 28 януари 2012
Днес гостът от Московската духовна академия професор протодякон Андрей Кураев изнесе втора беседа пред столичната общественост. Беседата на тема „Евангелската проповед в съвременния свят” беше без превод на български език. Състоя се в Руския културно-информационен център на ул. „Шипка” № 34 от 15 ч. Понеже този път лекторът не беше прекъсван за превод, той говори повече от три часа, включително отговорите на зададените му въпроси.
В познатия си научно-популярен и апологетичен стил той с лекота разясняваше научно-богословски понятия и често разведряваше с остроумието си публиката, която докрай не показа никаква умора.
С голяма загриженост той изтъкна нуждата от добри свещеници, които да проповядват словото Божие и да са по-близо до хората, до това, което днес интересува младите; да могат да разговарят по темите, които вълнуват днес хората и обществото като цяло.
„Много е трудно да се опазиш да не попаднеш при Сцила или при Харибда, каза той (още Омир споменава за тези опасни за мореплавателите скали, почитани в древност като сурови божества; локализират ги на различни места - от Босфора през Месина, Сицилия, до Канарските острови - б. р.) и продължи: Сцила е елитарният батюшка, който е далече от хората. А Харибда е противоположният на него - „свой човек”. Много трудно е да се балансира между тези два полюса. Както на времето по-лесно е било да отхвърлиш политическия режим, да емигрираш и някъде в Америка измежду небостъргачите да се радваш, колко си православен и колко си непримирим с комунизма, отколкото да стоиш в Русия и да се опитваш да балансираш и да останеш православен при съществуващия богоборчески режим.”
Твърде разнообразни и във всеки случай много интересни бяха и зададените въпроси от публиката. Например, колко често следва да се причастяваме.
Отговор: Въпросът е сложен. Важно е не толкова действието, колкото намерението. Например, ако дам милостиня, това добро ли е или лошо? Мога да дам, защото искам да избегна продължително общуване с този смърдящ просяк. Мога да дам, защото не искам тези стотинки да дрънчат в джоба ми. Мога да дам, защото дамата до мене ми харесва и искам да изглеждам добре в нейните очи. Моето мнение е, че причастяване средно веднъж на две седмици е добре. От една страна, за да не свикваме с тайнството и, от друга, да не се превъзнасяме с честото причастяване.
За сурогатното майчинство. Господ е казал, че няма любов по-голяма от тая, човек да положи душата си за ближния. Следователно сурогатното майчинство е по-скоро подвиг, а не грях.
Отговор: Първо, нарушава се тайната на брака - появява се трети, чужд човек; второ, сурогатната майка получава травма, която цял живот не може да се излекува; и трето, ако толкова държат да осъществят майчинство и бащинство, има толкова деца, които се нуждаят от родители - нека насочат натам търсенето си.
За поменаването на имена: В Русия отказват да пишат за поменаване на литургията имена, които се различават от упоменаваните в житията на светиите.
Отговор: Извинява се „за нашата глупост”. Предлага да се инициира протестно писмо от патр. Максим до патр. Кирил, за да може патр. Кирил да пусне циркулярно писмо до всички свещеници и да се разясни най-сетне на руския народ, че имената на православните християни са много повече и по-разнообразни от имената на светиите. Даде пример със св. Филарет Московски, който като млад свещеник служел със свещеник, който обявил война на Светланите - държал да се наричат Фотинии (гръцкото съответствие на името - б. р.) и на причастие да пристъпват, като съобщават името си: „Раба Божья Фотиния“. Св. Филарет изчакал да дойде празникът на Вяра, Надежда и Любов и казал на свещеника: „Батюшка, честит празник. Предайте мойте най-сърдечни поздрави на вашата матушка Писта” (на гръцки вяра е пистис - б. р.). Което за руския слух звучи конфузно, както името Кураев за българския. По този начин помогнал на възрастния свещеник да прекрати войната със Светланите.
За богослужебния език. Проблемът не е в богослужебния език. Самите св. Кирил и Методий биха били привърженици на служението днес на разбираем език. И това, което е направил св. Климент Охридски, заменяйки глаголицата с кирилица, самото това е категоричен успех на светите братя като дело на техен ученик. Те са успели да създадат не ксерокопия, а истиски ученици, които са можели да вземат правилни и отговорни решения. Проблемът е в това, че дори и преведени богослужебните слова остават неразбираеми, ако човек не познава Библията. При превода се губи поетиката. Опитът в Атина показва, че от разрешението да се служи на разбираем език не произлиза нищо добро. Хората, свикнали с традиционния богослужебен език, си отиват от храма, а младежта не идва в храма. Проблемът не е в езика, а в достъпността на свещеника. Ако о. Йоан Кронщадски беше служил на китайски език, при него пак щяха да идват хората. Защото той е имал любов и е бил достъпен за хората.
За календара: Кога руската и българската църква ще могат да празнуват заедно църковните празници? Понеже става така, че по два пъти празнуваме един и същи празник.
Отговор: Това е чудесно. Какво лошо има в това? Чудно ми е как в 21 век можем да се дърляме за такива дреболии.
За спасението на католиците и протестантите.
Отговор: Ако зависеше от нас, желаем да влязат всички в рая: и католиците, и протестантите, и будистите... Но като познаващи основите на богословието и разсъдителни хора не можем да си позволим да твърдим, че някой може да се спаси без участие в православните тайнства.
Към този въпрос игумен Филип, представител на Московската патриаршия, добави: „Наш преподавател даваше много прост и ясен отговор: „Аз знам, че католицизмът е лъжа, знам, че протестантизмът е лъжа, знам, че будизмът е лъжа. Но дали католиците, протестантите, будистите ще се спасят - не знам.“ И простосърдечно разперваше ръце.
В такъв дух протече и втората много успешна и много посетена беседа на о. Андрей Кураев. Следващата му среща с българската общественост ще бъде утре, неделя, от 13 ч. в Дома на Москва в София (на ъгъла на улиците „Раковски” и „Оборище”).
http://www.dveri.bg/content/view/14535/29/
Дякон Кураев: Познах Христос през Дявола
Патриарх Кирил идва у нас до края на 2012 г., издаде професорът
Където е текло, пак ще тече. Дори съветският режим не е успял да унищожи традициите на руското богословие и на православната мисъл. В това се убедиха всички, които бяха дошли в Руския културно-информационен център, за да слушат беседата на професора от Московската духовна академия протодякон Андрей Кураев на тема "Евангелската проповед в съвременния свят". В невероятно популярен и същевременно апологетичен стил в продължение на 3 часа той с лекота разясняваше научно-богословски понятия, като поддържаше интереса на публиката с остроумието си. Което понякога беше доста солено и нямащо нищо общо с това, което българският православен е привикнал да чува от амвона. Включително и когато става въпрос за своите събратя. "Руската църква отказва да пише за поменаване на литургията имена, които се различават от тези в календара", демонстрира познания по темата един от присъстващите. На което протодякон Кураев отговори: "Предлагам да се инициира протестно писмо от патриарх Максим до патриарх Кирил, за да може той на свой ред да пусне циркулярно писмо до всички свещеници. В което да се разясни най-сетне на руския народ, че имената на православните християни са много повече и по-разнообразни от тези на светиите." И за да бъде разбран целият абсурд на тази "свръхправославна" ревност, разказа следния случай: "Имаше един руски митрополит - Никодим. Като съвсем млад свещеник неговият архиерейски наместник обявил "война" на Светланите - държал да се наричат Фотинии (гръцкото съответствие на името - б.р.). Никодим изчакал да дойде празникът на Вяра, Надежда и Любов и казал на свещеника: "Отче, честит празник. Предайте моите най-сърдечни поздрави на вашата матушка Писта" (на гръцки вяра - б.р.). Което за руския слух звучи конфузно, както и моята фамилия за българския. Така възрастният свещеник бил убеден да прекрати войната със Светланите."
А специално за "Стандарт" лекторът съобщи - вече съвсем не на шега - до края на годината руският патриарх Кирил ще посети България.
Дякон Кураев е наистина необикновена личност. Роден е през 1963 г. в Москва, като гимназист е издавал вестник "Атеист", а след това постъпил във философския факултет на Московския държавен университет именно в катедрата по научен атеизъм. Но сравнявайки атеистическата пропаганда с Евангелието и философската литература, Андрей се убедил, че официалната пропаганда "безбожно" лъже. "В началото аз разбрах, че има Дявол, и едва след това, че има Христос. Ако Христос е победил един свръхчовешки умен и зъл ум, значи Христос е повече от човек. Усещането за вътрешна празнина отмина, блесна светлинка в прозореца." Така Кураев обяснява как е станал вярващ и е преминал в лоното на православната църква през есента на 1982 г. В началото на 2006 г. пък руският сайт Rambler избра дякона за "Човек на 2005-а".
Константин Събчев
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-30&article=397787
Втора беседа на проф. протодякон Андрей Кураев в София
Автор Т. Димитрова
събота, 28 януари 2012
Днес гостът от Московската духовна академия професор протодякон Андрей Кураев изнесе втора беседа пред столичната общественост. Беседата на тема „Евангелската проповед в съвременния свят” беше без превод на български език. Състоя се в Руския културно-информационен център на ул. „Шипка” № 34 от 15 ч. Понеже този път лекторът не беше прекъсван за превод, той говори повече от три часа, включително отговорите на зададените му въпроси.
В познатия си научно-популярен и апологетичен стил той с лекота разясняваше научно-богословски понятия и често разведряваше с остроумието си публиката, която докрай не показа никаква умора.
С голяма загриженост той изтъкна нуждата от добри свещеници, които да проповядват словото Божие и да са по-близо до хората, до това, което днес интересува младите; да могат да разговарят по темите, които вълнуват днес хората и обществото като цяло.
„Много е трудно да се опазиш да не попаднеш при Сцила или при Харибда, каза той (още Омир споменава за тези опасни за мореплавателите скали, почитани в древност като сурови божества; локализират ги на различни места - от Босфора през Месина, Сицилия, до Канарските острови - б. р.) и продължи: Сцила е елитарният батюшка, който е далече от хората. А Харибда е противоположният на него - „свой човек”. Много трудно е да се балансира между тези два полюса. Както на времето по-лесно е било да отхвърлиш политическия режим, да емигрираш и някъде в Америка измежду небостъргачите да се радваш, колко си православен и колко си непримирим с комунизма, отколкото да стоиш в Русия и да се опитваш да балансираш и да останеш православен при съществуващия богоборчески режим.”
Твърде разнообразни и във всеки случай много интересни бяха и зададените въпроси от публиката. Например, колко често следва да се причастяваме.
Отговор: Въпросът е сложен. Важно е не толкова действието, колкото намерението. Например, ако дам милостиня, това добро ли е или лошо? Мога да дам, защото искам да избегна продължително общуване с този смърдящ просяк. Мога да дам, защото не искам тези стотинки да дрънчат в джоба ми. Мога да дам, защото дамата до мене ми харесва и искам да изглеждам добре в нейните очи. Моето мнение е, че причастяване средно веднъж на две седмици е добре. От една страна, за да не свикваме с тайнството и, от друга, да не се превъзнасяме с честото причастяване.
За сурогатното майчинство. Господ е казал, че няма любов по-голяма от тая, човек да положи душата си за ближния. Следователно сурогатното майчинство е по-скоро подвиг, а не грях.
Отговор: Първо, нарушава се тайната на брака - появява се трети, чужд човек; второ, сурогатната майка получава травма, която цял живот не може да се излекува; и трето, ако толкова държат да осъществят майчинство и бащинство, има толкова деца, които се нуждаят от родители - нека насочат натам търсенето си.
За поменаването на имена: В Русия отказват да пишат за поменаване на литургията имена, които се различават от упоменаваните в житията на светиите.
Отговор: Извинява се „за нашата глупост”. Предлага да се инициира протестно писмо от патр. Максим до патр. Кирил, за да може патр. Кирил да пусне циркулярно писмо до всички свещеници и да се разясни най-сетне на руския народ, че имената на православните християни са много повече и по-разнообразни от имената на светиите. Даде пример със св. Филарет Московски, който като млад свещеник служел със свещеник, който обявил война на Светланите - държал да се наричат Фотинии (гръцкото съответствие на името - б. р.) и на причастие да пристъпват, като съобщават името си: „Раба Божья Фотиния“. Св. Филарет изчакал да дойде празникът на Вяра, Надежда и Любов и казал на свещеника: „Батюшка, честит празник. Предайте мойте най-сърдечни поздрави на вашата матушка Писта” (на гръцки вяра е пистис - б. р.). Което за руския слух звучи конфузно, както името Кураев за българския. По този начин помогнал на възрастния свещеник да прекрати войната със Светланите.
За богослужебния език. Проблемът не е в богослужебния език. Самите св. Кирил и Методий биха били привърженици на служението днес на разбираем език. И това, което е направил св. Климент Охридски, заменяйки глаголицата с кирилица, самото това е категоричен успех на светите братя като дело на техен ученик. Те са успели да създадат не ксерокопия, а истиски ученици, които са можели да вземат правилни и отговорни решения. Проблемът е в това, че дори и преведени богослужебните слова остават неразбираеми, ако човек не познава Библията. При превода се губи поетиката. Опитът в Атина показва, че от разрешението да се служи на разбираем език не произлиза нищо добро. Хората, свикнали с традиционния богослужебен език, си отиват от храма, а младежта не идва в храма. Проблемът не е в езика, а в достъпността на свещеника. Ако о. Йоан Кронщадски беше служил на китайски език, при него пак щяха да идват хората. Защото той е имал любов и е бил достъпен за хората.
За календара: Кога руската и българската църква ще могат да празнуват заедно църковните празници? Понеже става така, че по два пъти празнуваме един и същи празник.
Отговор: Това е чудесно. Какво лошо има в това? Чудно ми е как в 21 век можем да се дърляме за такива дреболии.
За спасението на католиците и протестантите.
Отговор: Ако зависеше от нас, желаем да влязат всички в рая: и католиците, и протестантите, и будистите... Но като познаващи основите на богословието и разсъдителни хора не можем да си позволим да твърдим, че някой може да се спаси без участие в православните тайнства.
Към този въпрос игумен Филип, представител на Московската патриаршия, добави: „Наш преподавател даваше много прост и ясен отговор: „Аз знам, че католицизмът е лъжа, знам, че протестантизмът е лъжа, знам, че будизмът е лъжа. Но дали католиците, протестантите, будистите ще се спасят - не знам.“ И простосърдечно разперваше ръце.
В такъв дух протече и втората много успешна и много посетена беседа на о. Андрей Кураев. Следващата му среща с българската общественост ще бъде утре, неделя, от 13 ч. в Дома на Москва в София (на ъгъла на улиците „Раковски” и „Оборище”).
http://www.dveri.bg/content/view/14535/29/