bloooooooo~
Прибрах се преди около половин час. Ушите ми още пищят. Ужасно е. Всичко се чува заглушено. А точно в този момент нямам нужда от това. Защо? Защото напоследък всичко върви наобратно, което не е нищо ново за мен. Но въпреки това, изненадвайки дори себе си, съм мога да кажа някак си спокойна, защото позитивна е прекално силна дума конкретно за това.
Тази вечер беше първото официално излизане с колегите, или поне повечето от тях. Трябваше да е само кръчма, близо до нас, но след това свършихме по клубовете в Студград. Беше доста приятно и весело, имайки предвид че почти не познавам тези хора, а те ми се радват адски много. И не само на мен. Невероятно сплотени и задружни са, дори да не си подхождат като характер, разбирания и прочее... нещо на което до сега, в училище, не съм ставала свидетел. Но не за това пишем сега. Все пак какво може повече да се каже, освен да изредя какво сме пили, слушали и т.н.
Имайки предвид самопризнанията ми пред самата мен в последно време и преосмислянето им, главицата ми е много затормозена. Може да се каже че имам все по-малко вяра на 90% от хората, като не говоря за тези които познавам добре. Което довежда до сърцевината на този кратък абзац, който пиша в момента. Дам, едно от малкото момчета в последно време, към което проявих интерес ни приема ни предава. И какво се оказа. Една от близките колежки се била зарибявала тайно с него без да каже на никой, до днес, когато сподели че утре ще излизат. Реално погледнато не ми е толкоз кофти, защото първо не го познавам почти, а второ се явява гореспоменатото недоверие. Дори и да не беше тя, колкото и да се бях опознала с него, пак нямаше да му вярвам. Което ме подсеща за факта че студентите от други градове са разгонени кат кучки. Повечето си имат приятели/ки в родния град, или в някой друг университет, твърдят че са сериозни и се обичат, голяма част са заедно с половинките си от доста време, и въпреки това, флиртове, смс-и, кафета, кратки срещи и зарибявки не спират през целия ден, и явно и нощ. Ни нам ^^
Следващото нещо което ме тормози, свързано със самопризнанията ми е учебната част. В унито за сега се справям, но не ми стига време за някои неща. Имайки предвид че като свърша с нещо, веднага ми се дава много задача, се плаша че в скоро време или ще трябва да отделям почти никакво време за каквото и да било, или ще трябва да жертвам уни, което не искам да правя защото то си ми остава един от резервните варианти за в бъдеще. А имайки предвид че ще почвам пак уроци и ще трябва да наблягам на някои неща повече, главичката ми започва да пуши още повече.
В общи линии има още доста неща които не са наред в момента, които бих искала да опиша, но точно в този момент тези две са най-натрапчивите, като дори, може би, второто заема първото място, но просто така ми дойде да ги напиша. Първото нещо произлиза и от едно друго, за което някой друг път, най-вероятно утре или нз...
Утре ще нунам при мама, ще видя нея и сисутата, искам да видя и тати. Липсва ми. Искам да го видя за повече от 15 минути. Но няма кога. Мама виждам доста по-често и за по-дълго и затова не ми прави впечатление. Но ако успеем да се видим с тати веднув на 7-10 дни за 10-15 минути си е цяло чудо. Тъжно е...
И приключвам за днес, че да не взема да се разнежа. Намислила съм че няма да спя. Лягам на дивана и пускам анимето. Просто ако заспя ще ми е по-трудно да стана утре в 8. Но ме съмнява да не задремя..
Тази вечер беше първото официално излизане с колегите, или поне повечето от тях. Трябваше да е само кръчма, близо до нас, но след това свършихме по клубовете в Студград. Беше доста приятно и весело, имайки предвид че почти не познавам тези хора, а те ми се радват адски много. И не само на мен. Невероятно сплотени и задружни са, дори да не си подхождат като характер, разбирания и прочее... нещо на което до сега, в училище, не съм ставала свидетел. Но не за това пишем сега. Все пак какво може повече да се каже, освен да изредя какво сме пили, слушали и т.н.
Имайки предвид самопризнанията ми пред самата мен в последно време и преосмислянето им, главицата ми е много затормозена. Може да се каже че имам все по-малко вяра на 90% от хората, като не говоря за тези които познавам добре. Което довежда до сърцевината на този кратък абзац, който пиша в момента. Дам, едно от малкото момчета в последно време, към което проявих интерес ни приема ни предава. И какво се оказа. Една от близките колежки се била зарибявала тайно с него без да каже на никой, до днес, когато сподели че утре ще излизат. Реално погледнато не ми е толкоз кофти, защото първо не го познавам почти, а второ се явява гореспоменатото недоверие. Дори и да не беше тя, колкото и да се бях опознала с него, пак нямаше да му вярвам. Което ме подсеща за факта че студентите от други градове са разгонени кат кучки. Повечето си имат приятели/ки в родния град, или в някой друг университет, твърдят че са сериозни и се обичат, голяма част са заедно с половинките си от доста време, и въпреки това, флиртове, смс-и, кафета, кратки срещи и зарибявки не спират през целия ден, и явно и нощ. Ни нам ^^
Следващото нещо което ме тормози, свързано със самопризнанията ми е учебната част. В унито за сега се справям, но не ми стига време за някои неща. Имайки предвид че като свърша с нещо, веднага ми се дава много задача, се плаша че в скоро време или ще трябва да отделям почти никакво време за каквото и да било, или ще трябва да жертвам уни, което не искам да правя защото то си ми остава един от резервните варианти за в бъдеще. А имайки предвид че ще почвам пак уроци и ще трябва да наблягам на някои неща повече, главичката ми започва да пуши още повече.
В общи линии има още доста неща които не са наред в момента, които бих искала да опиша, но точно в този момент тези две са най-натрапчивите, като дори, може би, второто заема първото място, но просто така ми дойде да ги напиша. Първото нещо произлиза и от едно друго, за което някой друг път, най-вероятно утре или нз...
Утре ще нунам при мама, ще видя нея и сисутата, искам да видя и тати. Липсва ми. Искам да го видя за повече от 15 минути. Но няма кога. Мама виждам доста по-често и за по-дълго и затова не ми прави впечатление. Но ако успеем да се видим с тати веднув на 7-10 дни за 10-15 минути си е цяло чудо. Тъжно е...
И приключвам за днес, че да не взема да се разнежа. Намислила съм че няма да спя. Лягам на дивана и пускам анимето. Просто ако заспя ще ми е по-трудно да стана утре в 8. Но ме съмнява да не задремя..