Превърнал се в един от тях!
Когато бях на 16 и бях убеден, че знам и разбирам всичко, се дразнех ужасно, когато някой по-възрастен (било и само с две-три години), в спор или дори приятелски разговор, ми кажеше "Ти си малък и не разбираш" или някой от еквивалентните на този изрази...
Не е минало много време оттогава, но много мухи измряха (дано метафората не остане неразбрана). И ето, днес осъзнах, че съм станал един от хората, които ме потискаха по онова време! Неумишлено. Неосъзнавайки го.
Не става дума за поведението ми с конкретни индивиди, макар сестра ми често да става жертва на тези ми ...състояния? възгледи? (дори не знам как да ги нарека) ///Маг, прости ми! Знай, че не е от лошота. Просто аз съм изживял повече от теб и почти винаги съм прав. :Р///.., а въобще, като цяло. Когато слушам разговорите или наблюдавам поведението на малолетните си колеги и съученици, или чета нещо, написано от такива в някой форум, често си казвам "И аз мислех по подобен начин, когато бях на 15." Мразех, когато някой ми кажеше нещо подобно, а сега аз го правя! Ужасно... или абсолютно нормално, не знам.
Може би е и двете.
Все пак, аз бях по-различен - бях склонен да приема, че не съм прав и да се вслушам в думите на другите, макар вътрешно да се бунтувах, че на повечето малоумници (ами, такива си бяха, няма смисъл да се залъгвам), с които спорех, най-силният аргумент беше "Ти си малък => нищо не знаеш."
"Днешната младеж" е глуха и сляпа за всяко мнение, различаващо се или противоречащо на тяхното. Дали са по-глупави от мен и моите връстници? Статистиките казват "да", но аз не искам да им вярвам.
...
Загубих мисълта си. Ще е добре да поспя, че и утре съм на работа...
Не е минало много време оттогава, но много мухи измряха (дано метафората не остане неразбрана). И ето, днес осъзнах, че съм станал един от хората, които ме потискаха по онова време! Неумишлено. Неосъзнавайки го.
Не става дума за поведението ми с конкретни индивиди, макар сестра ми често да става жертва на тези ми ...състояния? възгледи? (дори не знам как да ги нарека) ///Маг, прости ми! Знай, че не е от лошота. Просто аз съм изживял повече от теб и почти винаги съм прав. :Р///.., а въобще, като цяло. Когато слушам разговорите или наблюдавам поведението на малолетните си колеги и съученици, или чета нещо, написано от такива в някой форум, често си казвам "И аз мислех по подобен начин, когато бях на 15." Мразех, когато някой ми кажеше нещо подобно, а сега аз го правя! Ужасно... или абсолютно нормално, не знам.
Може би е и двете.
Все пак, аз бях по-различен - бях склонен да приема, че не съм прав и да се вслушам в думите на другите, макар вътрешно да се бунтувах, че на повечето малоумници (ами, такива си бяха, няма смисъл да се залъгвам), с които спорех, най-силният аргумент беше "Ти си малък => нищо не знаеш."
"Днешната младеж" е глуха и сляпа за всяко мнение, различаващо се или противоречащо на тяхното. Дали са по-глупави от мен и моите връстници? Статистиките казват "да", но аз не искам да им вярвам.
...
Загубих мисълта си. Ще е добре да поспя, че и утре съм на работа...