(no subject)
Днес се рових из нещатата си и попаднах на стар мой дневник.Водил съм го когато бях 9-10 годишно хлапе, когато бях онова усмихнато кръглолико момченце от малкото градче. Прочетох една страничка ,къде см описал как е минал денят ми. после се зачетох в детските си жалби и питания... Спомних си колко сам бях тогава там... в ДОбрич как повечето деца в училище ме ебаваха и как единственото което исках беше просто да имам поне 1 верен приятел да имам верен приятел... така го бях написал и тогава.После прочетох дългите абзаци , в който расъждавам защо нямам такъв човек до себе си , наивни детски мисли... усмихнах се сниизходително прииска ми се да се върна някак назад във времето и да си кажа, че после нещата се оправят , че някой ден ще имам не 1 а много повече верни приятели ,че още само малко да почакам и няма да съм вече грозното пате и хлапето на което всички взимаха играчките.После се замислих ... станах погледнах се в огледалото от онова глупаво,наивно момче нямаше и следа ,вместо това ме гледаше високо момче, с набола брада ,буйна къдрава коса и гордо вдигната глава ,усмихнах му се и той ми се усмихна ,погледахме се още малко и внезапомно усмивките ни се изпариха ,и двамата се сетихме за нещо отдавна забравено...отново върнах мислите си към хлапето ,което бях да нямах приятели а заслужавах такива , не бях кой знае колко хубав ала заслужавах да бъда...А сега вгледах се в себе си имам почти всичко за което си мечтаех... А чувствам ,че не го заслужавам.Какво стана с мен излших се от хората ли, много промени за кратко време ли изживях,света ли разтълкувах погрешно или той мен....Чувствам как се превръщам в сянка на нещо което някога е било добро .Вгледах се отново в огледалото момчето още седеше там и ми се усмихваше тъжно...,,Къде е -попитах аз .Момчето то среща тъжно повдигна рамене бях ...и тогава си помислих... аз не съм добър човек бил съм , но сега не се чувствам така...