pieces of a picute: the viking
Да, той се гордеел със силата на своята десница, с тежината и острието на собственоръчно изкования меч;
да, ненаситен бил за плячка и скъпоценности, за заклани волове и свине, за благоразположени и неблагоразположени жени, за села в пламъци и за лееща се от буретата медовина;
да, мамели го далечните брегове и плясъкът на вълните о кораба, слънчевите отблясъци в гребените им и дърветата, кършени от беснеещ вятър, святкането на върховете на копия и на широките ръбове на мечове;
да, готов бил за кървящата рана, дълбока чак до костта, която го карала да разкъсва със зъби устните си, за да не крещи;
но най го мамел повикът на прелетните птици: напролет и наесен той усещал възбудата на странстването и притегателната сила на пътя
като гърч на гладен стомах, като копнеж по нещо, което не се постига и не се намира
или остава неуловимо, защото изтича между пръстите като удоволствията, кръвта от сърцето и богатствата.