А ето и другото което си обичам много
След поредната, но този път унищожителна, война- Земята бе мъртва. Всичко живо бе изчезнало. Беше се превърнала в огромно гробище. Главната причина произлизаше от натрупаните в атмосферата химични съединения, остатъци от използваните оръжия. Те взаимодействаха с намиращите се там съединения. Образуваха от своя страна други, непознати и силно отровни съединения, които убиваха при вдишване. А образувалите се киселинни дъждове падайки, убиваха останалите живи нещта. Като превръщаха пожара в дим. Кръвта бе отдавна студена. И сега само хлад полъхва от смъртта.
Пейзажът навсякъде бе еднакъв- почернели камъни и радиоактивен пясък. Зеленина нямаше. Нито водни запаси.
Неприветливостта на планетата и някаква тайнствена сила, бяха превърнали последните двама оцелели в безсмъртни. Баха им дали и криле, които ако ги загубят- губят живота си. Крилата бяха за сметка на почти отнетите им усещания и чувства. На единия бяха оставили вярата в доброто и стремежа към красота- душевна и материална. На другия- вярата в злото и стремежа му да разрушава и най- малката частица добро и красиво.
Двамата бяха близнаци и се различаваха предимно по цвета на крилата. На единия бяха бели, а на другия- черни. От там идваха и имената им- Белия и Черния. Иначе отблизо- единия беше пълна противоположност на другия.
Освен това белият беше висок, с дълга до кръста чуплива лилава коса и с големи, излъчващи доброта сини очи. Докато черният бе висок колкото брат си, но по- пълен от брат си с дълга до раменете червена коса и пълни със злоба зелени очи.
Братята бяха водили безброй битки по между си и всеки от тях знаеше, че един ден ще проведат последната си битка. И от нея ще се реши в каква посока занапред ще поеме Земята. Дали ще си остане същата- гробница на цивилизации. Или ще се прочисти от глобалното замърсяване и някой ден ще заприлича, макар и малко, на старата Земя.
Дните минаваха и неусетно се превръщаха в години, които се натрупваха и отлитаха в забрава. Вековете и ерите изчезваха, като спомените им от цивилизациите избледняваха. Избледняваха и те самите.
Времето течеше, като с всяка капка решаващата битка приближаваше. И в един слънчев ден братята застанаха за последно един срещу друг.
Битката не продължи дълго. И на двамата им бе омръзнало това и искаха всичко да свърши бързо. На Черния му бе все едо кой ще спечели. При Белия нещата стояха тъкмо обратното.
В последната схватка Черния бе ударен силно и понеже бе накрая на силите си, се строполи в предсмъртна агония на земята. Крилата му паднаха до него. В същия момент Белият кацна до него. После се наведе към брат си. Черният се бе престорил на мъртав и белия си помисли : “Сам какво ли ще правя?”. После се изправи, обръщайки му гръб. Черният това и чакаше- с последни сили извади скритото си оръжие и разсече крилата на брат си. После издъхна. А Белият се строполи на няколко крачки от крилата си.
И така, лошото не прие факта, че е победено и реши- умирайки да не е само. С което обърка плановете на силата, която пазеше братята и постави бъдещето на планетата на най- голямото й изпитание. Да не знае каква ще е съдбатай.
Една част от силата не прие този факт и превърна Белия в пазител на планетата, като с това се реши и съдбата на Земята. А той трябва да има търпение, да дочака да види как пустинята и повея на смърт, остъпват на дървата и живот. Как на планетата възкръства “от пепелта” като Феникса, благодарение на доброжелателни извънземни, влюбеми в Земята.
Ако и ние истински обичахме планетата си и живеехме в мир, едва лищеше да се стигне до “погребението” на цивилизациите. Поне аз така мисля. За вас не знам.
Но все пак остава едно АКО. А тази дума е велика, която все някога трябва да изчезне, ако искаме ние да не я изпреварим.
~ FIN ~
07. 10. 02 Master Windu