Like a shadow - oneshot [Aoiha] ~ПРЕВОД~
Преводач: angry_daikon
Автор: kagefumii
Заглавие Като сянка
Глави: Oneshot
Герои: Aoi и Uruha
Двойка: AoixUruha
Рейт: 17+
Предупрежедение: Смърт на герой, без хепи енд
Жанр: Романтика, драма, angst, AU
Резюме: За първи път в живота си исках да те последвам.
Бележка: Фикът е написан от гледната точка на Аой.
Скъпи Kouyou,
Знам, че беше разстроен заради мен и имаш пълното право да си. Аз също бих се мразил, ако бях на твое място. Може би трябваше да ти отдавам повече внимание, но ме беше страх. Знаех, че можех да те загубя, ако признаех любовта си към теб. Отчаянието, което почувствах беше неописуемо, исках да обичам всичко в теб, да ти покажа, че ще съм до теб, винаги, но не успях, заради собствените си страхове.
Денят, в който ти се срина пред мен, крещейки ми, че аз съм безчувственият, ме накара да се почувствам най-ужастният от най-ужасните. Ти беше наранен и имах чувството, сякаш аз сгреших, че всичко беше по моя вина.
Въпреки че, не всичко това беше вярно. Дълбоко вътре в себе си трябваше да знаеш, че те обичах толкова силно, колкото и ти мен, или може би повече. Замина си от мен, плачейки, тихо прошепвайки, че ме обичаш... и сега ме остави съвсем сам.
Не исках да те нараня, но го направих. Държах се като егоистично копеле, за да не бъда наранен. Трябваше да предпазя теб, а не себе си. Ако имаше някакъв начин да ти покажа колко много, всъщност, те обичах, бих го направил.
Но закъснях много. Не успях да те спася от трагедията, която ти се случи.
По-късно същия ден, исках да ти се извиня, да ти се извиня за всичкото време, в което не ти обръщах достатъчно внимание, в което те пренебрегвах или дори се опитвах да те държа далеч от мен. Исках да взема крехкото ти тяло в ръцете си, да те пренеса до леглото като женените двойки, да те любя и боготворя перфектния ангел, който беше и все още си. Вместо това, намерих тялото ти на студените плочки на пода в банята. Без пулс. За да накараш болката да спре, беше сложил край на себе си.
Как можа да ми го причиниш?
Безпомощно ти крещях колко те обичах, че ни беше писано да сме заедно, че не трябваше да приключи така. Сякаш стоях и чаках да отвориш очи и да ми кажеш, че е било само кошмар, най-лошия кошмар. Но ти не се събуди.
Не исках да се откажа от теб, знаейки, че не бих могъл да живея така. За първи път в живота си исках да те последвам. Така, че да можем да бъдем заедно завинаги. Целувайки устните ти за пръви и последен път, прободох сърцето си с ножа, който лежеше до студеното ти бледо, но все пак съвершено тяло.
Ще те последвам, където и да отидеш, като сянка. Моля те, дай ми още един шанс, мой прекрасни ангеле.